Докога?...
Докога?...
Докога ще продължава,
филмът е един и същ.
Не искам в него да играя,
да преглъщам не веднъж.
Допуснала съм грешки, зная,
изборът неправилен е бил.
С разочарования да ме заливат,
това направо им е стил.
Подрязват ми крилата,
да не мога да летя,
да се влача по земята
с покрусена душа.
Филмът, филмът продължава
и не мога да заспя.
Светулка свети нейде в мрака,
помогни ми, Боже, да я уловя.
Докога ще продължава,
филмът е един и същ.
Не искам в него да играя,
да преглъщам не веднъж.
Допуснала съм грешки, зная,
изборът неправилен е бил.
С разочарования да ме заливат,
това направо им е стил.
Подрязват ми крилата,
да не мога да летя,
да се влача по земята
с покрусена душа.
Филмът, филмът продължава
и не мога да заспя.
Светулка свети нейде в мрака,
помогни ми, Боже, да я уловя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Нейкова Все права защищены
