Имах нужда, но теб все те нямаше...
Всяка нощ аз оставах сама...
В сълзи парещи душата се давеше,
вече искам да знам: "Докога?"
Все те чаках със трепет - не идваше...
Пак се спуска в очите нощта...
И на плесен моят дом замирисваше,
вятър виеше в празна душа!
Плачех, молех и гълтах сълзите си...
Зъзнех в ъгъла без топлина...
Избледняха от очите мечтите ми,
във нощта не намерих звезда!
Във тъгата не открих и душата ти...
С пръсти търсех във мрака следа...
"Докога"- питам аз, ще те чакам,
все разплакана, тъжна, сама?
© Таня Илиева Все права защищены