Имах нужда, но теб все те нямаше...
Всяка нощ аз оставах сама...
В сълзи парещи душата се давеше,
вече искам да знам: "Докога?"
Все те чаках със трепет - не идваше...
Пак се спуска в очите нощта...
И на плесен моят дом замирисваше,
вятър виеше в празна душа!
Плачех, молех и гълтах сълзите си...
Зъзнех в ъгъла без топлина...
Избледняха от очите мечтите ми,
във нощта не намерих звезда! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse