Имах нужда, но теб все те нямаше...
Всяка нощ аз оставах сама...
В сълзи парещи душата се давеше,
вече искам да знам: "Докога?"

Все те чаках със трепет - не идваше...
Пак се спуска в очите нощта...
И на плесен моят дом замирисваше,
вятър виеше в празна душа!

Плачех, молех  и гълтах сълзите си...
Зъзнех в ъгъла без топлина...
Избледняха от очите мечтите ми,
във нощта не намерих звезда!

Във тъгата не открих и душата ти...
С пръсти търсех във мрака следа...
"Докога"- питам аз, ще те чакам,
все разплакана, тъжна, сама?