7 нояб. 2025 г., 09:19

Докога докога

214 1 2
Докога ще търпим

наглостта на власта?
Докога все ще спим,
докога, докога?...

Докога ще сме слепите?
Докога едноок,
ще ни води през преспите
мислейки се за бог?
/Припев/
В сивотата на дните ни
се изнизва и времето.
в сивотата в гърдите ни
май изгнило е семето
на дедите решителни,
на онези водачи,
от далечното минало -
Днес, какво ли то значи?

Докога ще сме кучето
кокал чакащ под масата?
Докога ще са мъките,
тази щом е нагласата?

Докога ще сме просякът
в собствения си дом?
Докога ще сме пясъкът
във краката на гном?
/Припев/
В сивотата на дните ни
се изнизва и времето.
в сивотата в гърдите ни
май изгнило е семето
на дедите решителни,
на онези водачи,
от далечното минало -
Днес, какво ли то значи?

Докога ще се питаме
докога докога?
Докога ще облизваме
чужди мръсни крака?

Докога ще сме същите -
Трябва спешна промяна!
Иначе може бъдеще
наше просто да няма...
/Припев/
В сивотата на дните ни
се изнизва и времето.
в сивотата в гърдите ни
май изгнило е семето
на дедите решителни,
на онези водачи,
от далечното минало -
Днес, какво ли то значи?

05.11.2025.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...