Докога докога
Докога ще търпим
наглостта на власта?
Докога все ще спим,
докога, докога?...
Докога ще сме слепите?
Докога едноок,
ще ни води през преспите
мислейки се за бог?
/Припев/
В сивотата на дните ни
се изнизва и времето.
в сивотата в гърдите ни
май изгнило е семето
на дедите решителни,
на онези водачи,
от далечното минало -
Днес, какво ли то значи?
Докога ще сме кучето
кокал чакащ под масата?
Докога ще са мъките,
тази щом е нагласата?
Докога ще сме просякът
в собствения си дом?
Докога ще сме пясъкът
във краката на гном?
/Припев/
В сивотата на дните ни
се изнизва и времето.
в сивотата в гърдите ни
май изгнило е семето
на дедите решителни,
на онези водачи,
от далечното минало -
Днес, какво ли то значи?
Докога ще се питаме
докога докога?
Докога ще облизваме
чужди мръсни крака?
Докога ще сме същите -
Трябва спешна промяна!
Иначе може бъдеще
наше просто да няма...
/Припев/
В сивотата на дните ни
се изнизва и времето.
в сивотата в гърдите ни
май изгнило е семето
на дедите решителни,
на онези водачи,
от далечното минало -
Днес, какво ли то значи?
05.11.2025.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
