Докоснах светлината
разпръсната като строшени стъкълца
сред сноп лъчи,
сред тази люта и студена зима
почувствах топлина.
Протегнах длани към небето
ръката ми се озари
лъчите стоплили сърцето
горяха в моите очи.
Докоснах светлината,
распръснах тишината
и зазвъняха хиляди звънчета .
Това бе част от раждането на деня
симфонията на зората,
която ме направи по-добра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
