30.01.2006 г., 12:14 ч.

Докоснах светлината 

  Поезия
5.0 / 4
712 0 3
Сред красота от светлина
разпръсната като строшени стъкълца
сред сноп лъчи,
сред тази люта и студена зима
почувствах топлина.
Протегнах длани към небето
ръката ми се озари
лъчите стоплили сърцето
горяха в моите очи.
Докоснах светлината,
распръснах тишината
и зазвъняха хиляди звънчета . ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
  • Когато ме потиска тишината и утрото безкрайно е далече, със образи насищам тъмнината и стаята ми не ...
  • Върхът, небето, после е безкраят... Готическата яснота огледала се в мумиите на мечтите. Тук няма пт...
  • Различен съм от твоите любови. От знайните и тези - анонимните. Тестото ми замесено с отрова е. Убив...

Още произведения »