Jan 30, 2006, 12:14 PM

Докоснах светлината

  Poetry
833 0 3
Сред красота от светлина
разпръсната като строшени стъкълца
сред сноп лъчи,
сред тази люта и студена зима
почувствах топлина.
Протегнах длани към небето
ръката ми се озари
лъчите стоплили сърцето
горяха в моите очи.
Докоснах светлината,
распръснах тишината
и зазвъняха хиляди звънчета .
Това бе част от раждането на деня
симфонията на зората,
която ме направи по-добра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...