Докоснах звезда...
Шепа лунен прашец
посребри ми косите – не крия!
Ти дойде - на челото
с момински венец,
и погали ме – бяла магия!
Сън ли бе, или приказка?
Сложих ръка
на сърцето си – лудо туптеше!
Само моята млада,
тръпна душа
още стихове тихи редеше –
все за теб, все за теб...
Без да зная кога –
над прозореца изгрев засветил!
Вместо будно небе
и на него – звезда –
аз рисувал съм с ласки лицето ти!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены