29 нояб. 2017 г., 13:39

Докосни душата ми ...

2.1K 1 2

Докосни Душата ми...
за да споделим... всички красиви нюанси ...
в този свят... от мечти.

Докосни Душата ми...
остана ми само тя ...и сърцето ми ...
но то отдавна ...в твоето се приюти...
и роди ни мечти.

Докосни Душата ми...
и ще съзреш ...същността ми...
сред хиляди листенца...грижливо повита...
за тебе я пазех...с теб да летим.

Докосни Душата ми...
с топлина и нежност...
за да се разсее сивотата ...от дъгата ни.

Докосни Душата ми...
в падащия мрак на нощта...
за да изгреят звезди...в нощите ни.

Докосни Душата ми
в изгрева събуждащ новия ден...
с криле от пурпурни лъчи...да полетим.

Докосни Душата ми...
за да бъде... шепот...
за да бъдат...искри.

Докосни Душата ми...
За да се слеем...
Аз твоята вече... я докоснах...

Соня Георгиева...Сени

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Соня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ,Sunny_EL сърдечно благодаря... за милите думи ...за мен означават много ....развълнуваха сърцето ми...!
  • Прочувствено, откровено
    и много красиво! Поздравления за вълнуващия стих!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...