11 июн. 2013 г., 07:51

Докосни ме 

  Поэзия » Любовная
981 0 10

Докосни ме

 

 

Докосни ме

със студената си длан.

Сега съм тук.

Сама.

И ти си сам.

Морето с хладни пръски

ни целува

и с крясък на

ранени гларуси.

Вълните с плясък

се редуват,

разбиват се в скалите

на проблясъци.

Озонът се втечнява

и угасва,

а будното око на океана

пак заспива.

Не разбирам

таз ширнала се

морска синева!

Улавям в шепа пяната,

усмихвам се,

а сетне тя изчезва.

Като гигант,

осъмнал под крило

на птица,

и аз ще се потърся

във ръцете ти.

Дали ще се открия,

днес се питам...

Дали ще разтопя с любов

сърцето ти?

Дали ще стопля дланите ти

с моите?

Дали ще стихне вятърът

в усоите

на собствената ни

безкрайна лудост?

...

Докосни ме

със студената си длан.

Не искам много.

Само обич, която

цял живот копнях,

за да ти дам.

© Яна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно поднесено, благодаря
  • Ирина
    Петя
    Рада
    Септ
    Анна
    Миночка

    Благодаря, че се отбихте!
  • Сякаш чувам ромола на сърцето ти!Много ми хареса!
  • Не се съмнявай,че това,което искаш,ще стане!Харесах много!
  • БРАВО!!!
  • Много е красиво, много оберазно...пренесе ме там на скалите...видях и ръцете ви. Познай! Бяха се вплели в едно! Дано!!!
  • Светла
    Валентин
    Ив
    Благодаря, че наминахте!
  • Щастието е в отдаването, мъниче! Как красиво си вплела тази идея в творбата си. Чувствено, завладяващо. Радвам се, че виждам как израстваш пред очите ми. Започваш да опитомяваш думите. Поздравления!
  • Докосна ме! Браво!!!
  • Да ти бъде ЛЮБОВ!!! Поздрав , Янче!
Предложения
: ??:??