Докосни ме
Докосни ме
Докосни ме
със студената си длан.
Сега съм тук.
Сама.
И ти си сам.
Морето с хладни пръски
ни целува
и с крясък на
ранени гларуси.
Вълните с плясък
се редуват,
разбиват се в скалите
на проблясъци.
Озонът се втечнява
и угасва,
а будното око на океана
пак заспива.
Не разбирам
таз ширнала се
морска синева!
Улавям в шепа пяната,
усмихвам се,
а сетне тя изчезва.
Като гигант,
осъмнал под крило
на птица,
и аз ще се потърся
във ръцете ти.
Дали ще се открия,
днес се питам...
Дали ще разтопя с любов
сърцето ти?
Дали ще стопля дланите ти
с моите?
Дали ще стихне вятърът
в усоите
на собствената ни
безкрайна лудост?
...
Докосни ме
със студената си длан.
Не искам много.
Само обич, която
цял живот копнях,
за да ти дам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Все права защищены
