Докосни ме
Докосни ме
Докосни ме
със студената си длан.
Сега съм тук.
Сама.
И ти си сам.
Морето с хладни пръски
ни целува
и с крясък на
ранени гларуси.
Вълните с плясък
се редуват,
разбиват се в скалите
на проблясъци.
Озонът се втечнява
и угасва,
а будното око на океана
пак заспива.
Не разбирам
таз ширнала се
морска синева!
Улавям в шепа пяната,
усмихвам се,
а сетне тя изчезва.
Като гигант,
осъмнал под крило
на птица,
и аз ще се потърся
във ръцете ти.
Дали ще се открия,
днес се питам...
Дали ще разтопя с любов
сърцето ти?
Дали ще стопля дланите ти
с моите?
Дали ще стихне вятърът
в усоите
на собствената ни
безкрайна лудост?
...
Докосни ме
със студената си длан.
Не искам много.
Само обич, която
цял живот копнях,
за да ти дам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
