Животът умира,
всичко се руши,
чувстваш, че побъркваш се ти.
Вървиш, вървиш по сивия път,
който те води към пъкления кът.
Пълен мрак, после светлина.
В теб затреперва твоята душа.
Виждаш хора отдавна умрели и деца, никога бял свят не видели.
Писъци страшни раздират нощта,
хей, човече, ами сега?
Накъде ще поемеш в тази мъгла?
Дяволът те вика - Ела при мен, ...