11 нояб. 2016 г., 07:52

Докосване

584 0 6

 

Ти докосваш ме по мъжката ми длан,
по-твоята аз нежно те докосвам.

Палиш огъня в душевния ми храм,
изгаряш мен до мозъка на костите.

 

Така в съня ти с обич ще горя,
без дъх ще ме изпълваш от надежда,
че в нас растат и слънчеви цветя,
които с теб с добро ще си отглеждаме.

 

Ти докосваш ме по мъжката ми длан,
по твоята аз нежно те докосвам.
Небе си в мен, небе си - знам,
защото ще горим докрай във нощите!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...