11.11.2016 г., 7:52

Докосване

588 0 6

 

Ти докосваш ме по мъжката ми длан,
по-твоята аз нежно те докосвам.

Палиш огъня в душевния ми храм,
изгаряш мен до мозъка на костите.

 

Така в съня ти с обич ще горя,
без дъх ще ме изпълваш от надежда,
че в нас растат и слънчеви цветя,
които с теб с добро ще си отглеждаме.

 

Ти докосваш ме по мъжката ми длан,
по твоята аз нежно те докосвам.
Небе си в мен, небе си - знам,
защото ще горим докрай във нощите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...