Ти докосваш ме по мъжката ми длан,
по-твоята аз нежно те докосвам.
Палиш огъня в душевния ми храм,
изгаряш мен до мозъка на костите.
Така в съня ти с обич ще горя,
без дъх ще ме изпълваш от надежда,
че в нас растат и слънчеви цветя,
които с теб с добро ще си отглеждаме.
Ти докосваш ме по мъжката ми длан,
по твоята аз нежно те докосвам.
Небе си в мен, небе си - знам,
защото ще горим докрай във нощите!
© Аз All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
