11 nov 2016, 7:52

Докосване

587 0 6

 

Ти докосваш ме по мъжката ми длан,
по-твоята аз нежно те докосвам.

Палиш огъня в душевния ми храм,
изгаряш мен до мозъка на костите.

 

Така в съня ти с обич ще горя,
без дъх ще ме изпълваш от надежда,
че в нас растат и слънчеви цветя,
които с теб с добро ще си отглеждаме.

 

Ти докосваш ме по мъжката ми длан,
по твоята аз нежно те докосвам.
Небе си в мен, небе си - знам,
защото ще горим докрай във нощите!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...