Докосване
Докосваш ме пролетно мила,
глава на рамото ми склонила.
Целувам те пролетно влюбен
и светът е отново учуден.
Галят ме косите ти златни,
очите ти са звезди необятни.
Топлят тялото ти ръцете ми,
сияе от радост лицето ми.
Колко ли нежност побират
душите, от които любов извира.
Колко ли се обичат сърцата,
щом дори не търсят отплата.
глава на рамото ми склонила.
Целувам те пролетно влюбен
и светът е отново учуден.
Галят ме косите ти златни,
очите ти са звезди необятни.
Топлят тялото ти ръцете ми,
сияе от радост лицето ми.
Колко ли нежност побират
душите, от които любов извира.
Колко ли се обичат сърцата,
щом дори не търсят отплата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Георгиев Все права защищены
