7 февр. 2010 г., 23:31  

Докосване

1.1K 0 25

 

 

(НА ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ В САЙТА!)

 

 

До моите очи не ще достигнете.

Те, там са, горе, впити в небесата -

рисуват причудливи фигури,

но трябва в тях да вярвате,

за да ги видите.

 

До моите ръце не ще достигнете.

Те, пръсти здраво впили са в земята

и топлят с нежност зрънцето посято,

което, вярвате-не вярвате,

на пролет ще покълне.

 

До моята усмивка, ако стигнете,

ще видите, че ъгълчето й нагарча,

но някъде в средата на горчилката

съм спотаила късчета от светлината.

И ви ги дарявам с радост!

 

 

07.02.2010 г.

Весела ЙОСИФОВА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...