7 feb 2010, 23:31  

Докосване

  Poesía » Otra
1.1K 0 25

 

 

(НА ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ В САЙТА!)

 

 

До моите очи не ще достигнете.

Те, там са, горе, впити в небесата -

рисуват причудливи фигури,

но трябва в тях да вярвате,

за да ги видите.

 

До моите ръце не ще достигнете.

Те, пръсти здраво впили са в земята

и топлят с нежност зрънцето посято,

което, вярвате-не вярвате,

на пролет ще покълне.

 

До моята усмивка, ако стигнете,

ще видите, че ъгълчето й нагарча,

но някъде в средата на горчилката

съм спотаила късчета от светлината.

И ви ги дарявам с радост!

 

 

07.02.2010 г.

Весела ЙОСИФОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...