26 авг. 2012 г., 10:50

Докосване

539 0 0

Отново се намирам във любимия си град

и по любимите си улици минавам.

Градът е все така красив и млад,

а аз със призраци се разминавам.

 

Звучат край мене гласове и смях,

а спомените – гларуси – връхлитат.

И аз щастливо се разхождам между тях,

а те кълват сърцето, без да питат.

 

Кръжат наоколо лицата, същите,

напомняйки за всяка минала година.

И бързат да се приберат по къщите,

а трябва аз оттук да си замина.



Вили Димитрова

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...