Отново се намирам във любимия си град

и по любимите си улици минавам.

Градът е все така красив и млад,

а аз със призраци се разминавам.

Звучат край мене гласове и смях,

а спомените – гларуси – връхлитат.

И аз щастливо се разхождам между тях,

а те кълват сърцето, без да питат.

Кръжат наоколо лицата, същите,

напомняйки за всяка минала година.

И бързат да се приберат по къщите,

а трябва аз оттук да си замина.

Вили Димитрова