24 нояб. 2010 г., 20:51

Долу Ньой!

1.3K 1 10

Тъгите на България

Долу Ньой! Един се вик разнася,
изтръгнат стон от български гърди.
Долу Ньой! Един се вик понася
и стига до далечните звезди!

И този вик ще екне във простора
догдето българи живеят тук,
да спомня на останалите хора
какво направи тежкият юмрук

на победителите наши зли,
на злобата им към един народ,
към неговите доблестни орли,
към порива му устремен и горд.

А този порив бе с могъща сила,
на свободата порив беше той,
защото за Родината си мила
един народ отиваше във бой!

За братята, останали във робство
под тежкия ботуш на врагове,
които с дива ярост и свирепство
рушат свещени наши домове.

Рушат на българския род душата,
рушат това, което е създал,
откакто е отседнал на земята,
която Господ вечно му е дал!

Макар че порива му укротиха
със груба сила и жесток диктат,
те вярата му силна не убиха,
че справедливост има в този свят.

Че идва някой по-прекрасен ден,
когато силно ще извика той,
от светла радост въодушевен:
- Хвала на Бога! Падна, падна Ньой!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тошко, не се казва “стихо”. Казва се “стихотворение”. Така е на български. Тези “стихо”-та навлязоха в речта напоследък, когато квартални поети и недоклатени поетеси започнаха да “качват” в сайтовете за самопубликуване, и разбира се - във фейса. А патриотизма не го разбираш. Остави тая работа на някой друг. Стихотворението много ясно казва, каквото казва. За да разбереш какво казва обаче, се искат две неща:

    1.Да ти трепка сърцето, когато чуеш името България

    И второ: да си чел малко книжки по история на България.

    Ще ме извиняваш, адаш, че го пиша това под чудесното ти стихотворение, но ме хваща яд, когато някой пише глупости.
  • Тошко, бъркаш значението на понятията. Едно е патриотизъм, а друго е шовинизъм или краен национализъм. Без собствено достойнство, без умерен патриотизъм, човекът не би могъл да бъде достоен гражданин на глобалния свят, без собствена идентичност, човекът е безличен.
    От лошо преподаване на уроците по история, за съжаление, понякога се стига и до "Пази, Боже, сляпо да прогледа!"
  • Аз съм коментирал стихотворението, Йовков няма отношение. Патриотизмът е вреден, води само до омраза.

    Имам и технически забележки по стихото, които обаче съм си премълчал, с цел да не се размива идеята на първия ми коментар.
  • Ена, за да просперира един човек, трябва да има достойнство, трябва да съумее да остане изправен, въпреки всичко, а затова умереният патриотизъм, съчетан със задълбочено познаване на историята, с вникване в същността на нещата, с проникновено мислене, само би помогнал. Аз също най-много се вълнувам от поставените от теб въпроси, които не ме оставят на спокойствие, затова прочетох и "Звезда на съгласието" на българина Никола Димков, който, в този свой огромен труд, за първи път е формулирал основните принципи на ООН, още в далечната 1917 г.
    Добре е и младите да прочетат "Звезда на съгласието", а също и биографията на Никола Димков, това само би им било от полза. Какво и как да се направи реално, за да се променят нещата към по-добро? Много е лесно само да се дават крайни определения, но достойното поведение изисква поне да се помъчим да направим нещо мъничко за решаване на наболелите проблеми - скромно, с разбиране, по човешки.
  • Стихът е хубав, но моята тъга са децата ни, които бягат от България като от чума;
    болните умиращи деца, за които няма пари за лечение на фона на милиардите у шепа хора;
    гладните просещи деца, принудени да работят, за да оцелеят;
    бездомните сираци, умиращи в така наречените "домове"...
    Моята тъга и болка е в това: България има минало, но дали има бъдеше... защото може и да прозвучи банално, но децата са бъдещето на една нация... факт.
    ..................

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....