24.11.2010 г., 20:51 ч.
Долу Ньой!
982
1
10
Тъгите на България
Долу Ньой! Един се вик разнася,
изтръгнат стон от български гърди.
Долу Ньой! Един се вик понася
и стига до далечните звезди!
И този вик ще екне във простора
догдето българи живеят тук,
да спомня на останалите хора
какво направи тежкият юмрук
на победителите наши зли,
на злобата им към един народ,
към неговите доблестни орли,
към порива му устремен и горд.
А този порив бе с могъща сила,
на свободата порив беше той,
защото за Родината си мила
един народ отиваше във бой!
За братята, останали във робство
под тежкия ботуш на врагове,
които с дива ярост и свирепство
рушат свещени наши домове.
Рушат на българския род душата,
рушат това, което е създал,
откакто е отседнал на земята,
която Господ вечно му е дал!
Макар че порива му укротиха
със груба сила и жесток диктат,
те вярата му силна не убиха,
че справедливост има в този свят.
Че идва някой по-прекрасен ден,
когато силно ще извика той,
от светла радост въодушевен:
- Хвала на Бога! Падна, падна Ньой!
© Петър Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Тошко, бъркаш значението на понятията. Едно е патриотизъм, а друго е шовинизъм или краен национализъм. Без собствено достойнство, без умерен патриотизъм, човекът не би могъл да бъде достоен гражданин на глобалния свят, без собствена идентичност, човекът е безличен.
От лошо преподаване на уроците по история, за съжаление, понякога се стига и до "Пази, Боже, сляпо да прогледа!" -
Аз съм коментирал стихотворението, Йовков няма отношение. Патриотизмът е вреден, води само до омраза.
Имам и технически забележки по стихото, които обаче съм си премълчал, с цел да не се размива идеята на първия ми коментар. -
Ена, за да просперира един човек, трябва да има достойнство, трябва да съумее да остане изправен, въпреки всичко, а затова умереният патриотизъм, съчетан със задълбочено познаване на историята, с вникване в същността на нещата, с проникновено мислене, само би помогнал. Аз също най-много се вълнувам от поставените от теб въпроси, които не ме оставят на спокойствие, затова прочетох и "Звезда на съгласието" на българина Никола Димков, който, в този свой огромен труд, за първи път е формулирал основните принципи на ООН, още в далечната 1917 г.
Добре е и младите да прочетат "Звезда на съгласието", а също и биографията на Никола Димков, това само би им било от полза. Какво и как да се направи реално, за да се променят нещата към по-добро? Много е лесно само да се дават крайни определения, но достойното поведение изисква поне да се помъчим да направим нещо мъничко за решаване на наболелите проблеми - скромно, с разбиране, по човешки. -
Стихът е хубав, но моята тъга са децата ни, които бягат от България като от чума;
болните умиращи деца, за които няма пари за лечение на фона на милиардите у шепа хора;
гладните просещи деца, принудени да работят, за да оцелеят;
бездомните сираци, умиращи в така наречените "домове"...
Моята тъга и болка е в това: България има минало, но дали има бъдеше... защото може и да прозвучи банално, но децата са бъдещето на една нация... факт.
.................. -
Според мен, Тошко гледа на нещата недостатъчно задълбочено и прибързва с категоричните си определения, а същите са много сложни и изискват оглеждането и обмислянето им от всички страни, а също - да се поставим и на мястото на Йовковия герой Вълкадин, да съпреживеем заедно с него, да почувстваме огромната му мъка. Интересно ще ми бъде, ако Тошко обясни своето виждане, за да разбера какво мисли по тези въпроси един младеж.
-
Относно грамотността ми може да не се тревожите. Вашия учебникарски патриотизъм е много по-тревожен.
-
Росице,благодаря за написаното.Наистина много от младите българи не познават българската история,но не всички-има и много грамотни и родолюбиви млади българи.А такива като Тошко-Бог да им е на помощ-дано скоро се ограмотят!
-
Явно младите не са много запознати с историята на България, затова тук си позволявам да копирам част от написаното за Ньойския мирен договор в свободната енциклопедия:
"В Париж сръбската делегация обнародва меморандум, с който иска поправка на границата с България. Тази поправка предвижда към Кралство Сърбия да бъдат присъединени Видин, Белоградчик, Цариброд, Трън, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич - не само от "стратегически", но и от "национални" (!) съображения.
На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на Българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок Българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.
Стамболийски подписва Ньойския договорДоговорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. От страна на Антантата страни по договора са Съединените американски щати, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Сръбско-хърватско-словенската държава, Сиам и Чехословакия.
Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.
Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини - села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.
Безпомощността на българската държава се използва безмилостно от нейните тогавашни съседи.
През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България с обща площ над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи е наречено от Белград като „чисто сръбско”. Като допълнителни съображения били изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.
Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че шест години по-рано, през 1913 г. областта е преотстъпена на България поради неоспоримото надмощие на българския елемент. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският контрааргумент, че липсва промяна в етническата характеристика на областта.
Румъния присъединява Южна Добруджа, въпреки противоречия между великите сили, но стратегическото положение на Румъния и отредената й роля на поемащ буфер спрямо Съветска Русия, определят Румъния да стане първостепен балкански фактор."
Великолепният разказ на Йордан Йовков "Вълкадин говори с Бога", художествено отразява въздействието на тежките клаузи на Ньойския договор върху обикновения българин, с разкъсана душа, оставил роднините си и гробовете на своите близки оттатък граничната бразда. Може би на младите историята трябва да се предава по друг начин, за да не им "дрънчи цимбалът на патриотизма", но и да усетят огромната мъка от Голямата национална катастрофа, страшните последици от нея и никога да не повтарят грешките от историята.
Персиан, поздравявам те за поставянето на тези въпроси!
-
Дрънчи цимбалът на патриотизма. Аз досега не съм чувал някой народ да е отишъл на война за нещо различно от свобода. Как реши, че Господ е дал земята на България?
На френские Neuilly (sur Seine). На български не е ли Ньойи?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
1.Да ти трепка сърцето, когато чуеш името България
И второ: да си чел малко книжки по история на България.
Ще ме извиняваш, адаш, че го пиша това под чудесното ти стихотворение, но ме хваща яд, когато някой пише глупости.