3 февр. 2009 г., 13:55

Дом 

  Поэзия » Философская
580 0 0
Сърцето побесняло тропа – старият работник в гърдите ми тунел копае.
Тунел. Но за къде ли? - самият той не знае.

Скреж плете със бледа прежда фигурки по мътното стъкло.
Китарата лежи като мъртвец на моето легло.

В ъгъла, където бере прах пердето, капанът чака своя мокър плъх, 
за стръв съм сложил своя глад, но кой ще го докопа пръв?

С поглед търся в стаята дъха си - вътре е така студено...
от празна чаша отпивам ракия – и от липсата изглежда трябва да се глътне.
. . .
А сърцето побесняло тропа на портата на смъртта.
С вечерта животецът завършва и мойта къща среща празна утринта.

© Серафим Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??