Сърцето побесняло тропа – старият работник в гърдите ми тунел копае. Тунел. Но за къде ли? - самият той не знае.
Скреж плете със бледа прежда фигурки по мътното стъкло. Китарата лежи като мъртвец на моето легло.
В ъгъла, където бере прах пердето, капанът чака своя мокър плъх, за стръв съм сложил своя глад, но кой ще го докопа пръв?
С поглед търся в стаята дъха си - вътре е така студено... от празна чаша отпивам ракия – и от липсата изглежда трябва да се глътне. . . . А сърцето побесняло тропа на портата на смъртта. С вечерта животецът завършва и мойта къща среща празна утринта.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.