25 окт. 2007 г., 11:51

Дом

1K 0 14

              Разрушихме стените на измамния ни уют.

              Построихме си дом от светла, ранима нежност.

              Там след дългия, тежък и стръмен път,

              там след сивата, делнична безнадеждност...

    

              Там да намерим топлина и покой

               за душите ни и телата...

               Да съм истински твоя! Ти -

                                                        истински мой

               в любовта ни,

                                        грешна и свята...

 

               Дом, във който да бъдем сами.

               Единствени... Първи... Неповторими...

               Дом от нежност, който да приюти

                душите ни голи, светло раними...

      

                                                                                                                                    

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...