Разрушихме стените на измамния ни уют.
Построихме си дом от светла, ранима нежност.
Там след дългия, тежък и стръмен път,
там след сивата, делнична безнадеждност...
Там да намерим топлина и покой
за душите ни и телата...
Да съм истински твоя! Ти -
истински мой
в любовта ни,
грешна и свята...
Дом, във който да бъдем сами.
Единствени... Първи... Неповторими...
Дом от нежност, който да приюти
душите ни голи, светло раними...
© Нина Сименова Все права защищены