25 окт. 2007 г., 11:51

Дом

1K 0 14

              Разрушихме стените на измамния ни уют.

              Построихме си дом от светла, ранима нежност.

              Там след дългия, тежък и стръмен път,

              там след сивата, делнична безнадеждност...

    

              Там да намерим топлина и покой

               за душите ни и телата...

               Да съм истински твоя! Ти -

                                                        истински мой

               в любовта ни,

                                        грешна и свята...

 

               Дом, във който да бъдем сами.

               Единствени... Първи... Неповторими...

               Дом от нежност, който да приюти

                душите ни голи, светло раними...

      

                                                                                                                                    

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...