25 окт. 2007 г., 11:51

Дом

1K 0 14

              Разрушихме стените на измамния ни уют.

              Построихме си дом от светла, ранима нежност.

              Там след дългия, тежък и стръмен път,

              там след сивата, делнична безнадеждност...

    

              Там да намерим топлина и покой

               за душите ни и телата...

               Да съм истински твоя! Ти -

                                                        истински мой

               в любовта ни,

                                        грешна и свята...

 

               Дом, във който да бъдем сами.

               Единствени... Първи... Неповторими...

               Дом от нежност, който да приюти

                душите ни голи, светло раними...

      

                                                                                                                                    

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...