25 oct 2007, 11:51

Дом 

  Poesía » De amor
738 0 14

              Разрушихме стените на измамния ни уют.

              Построихме си дом от светла, ранима нежност.

              Там след дългия, тежък и стръмен път,

              там след сивата, делнична безнадеждност...

    

              Там да намерим топлина и покой

               за душите ни и телата...

               Да съм истински твоя! Ти -

                                                        истински мой

               в любовта ни,

                                        грешна и свята...

 

               Дом, във който да бъдем сами.

               Единствени... Първи... Неповторими...

               Дом от нежност, който да приюти

                душите ни голи, светло раними...

      

                                                                                                                                    

 

 

 

 

 

 

 

 

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??