Разрушихме стените на измамния ни уют.
Построихме си дом от светла, ранима нежност.
Там след дългия, тежък и стръмен път,
там след сивата, делнична безнадеждност...
Там да намерим топлина и покой
за душите ни и телата...
Да съм истински твоя! Ти -
истински мой
в любовта ни,
грешна и свята...
Дом, във който да бъдем сами.
Единствени... Първи... Неповторими...
Дом от нежност, който да приюти
душите ни голи, светло раними...
© Нина Сименова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
