Деница (Деница Ангелова)
99 219
16 июл. 2017 г., 19:13

Дом 

  Поэзия » Другая
522 5 18

Тя е къщичка вехта

в непроходна гора,

с посивели пердета,

с изподрана врата.

В нея няма камина,

пепелища мълчат,

и студените зими

под стобора бучат. 

Всяка стая разказва.

Сто истории знам...

Как на прашни первази

вятър зъзнал е сам.

Неразцъфнал издъхна 

карамфила нощес,

а пред прага замръкна

натъжен слънчоглед.

През прозорците слепи

свраки мършави спят.

Натежали портрети

по стените висят.

 

Тя е къщичка малка,

а била е палат.

Нескопосана, жалка -

или... целият свят

е била. И го помни

с всяка своя греда,

с всяка счупена стомна,

с всеки къшей земя.

Може би сиротее

без стопанин, без цвят,

а безмълвно копнее

да се върне назад.

Да се срине от болка,

да попие в пръстта,

за да може отново

да е светла, добра.

Че когато редят я

пак парче по парче.

да ухае на лято,

щом я стоплят с ръце.

И отново да блесне

там на стръмния склон,

щом превърне се в песен,

щом отново е дом. 

© Деница Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??