Дом

Макар и пуст, и вечно неоценен,

носталгични мисли влизат в мен със взлом.

И тъй далеч съм аз пленен -

тъгувам да се върна в своя дом…

Тъгувам да се върна в своя дом.

По прави улици нощеска да се влача,

самотно и неотразен като фантом,

да разкъсвам като фар в морето здрача.

Тъгувам да се върна в своя дом.

Да се разхождам под липи зелени.

Цветовете им да врят под жар котлон

за чая, споделен от теб и мене.

Далече съм и се треса.

И всички свои жалби да изсвиря,

сред милиони - пак ще те избера,

но дъното на чашката ще диря.

Бутилката, с грозен етикет,

съблазнително ме гледа със очи.

И аз в празна стая, гледащ клет -

душата пивка мойта скръб роди…

И жаден за дома оставам пак,

И жаден съм за тоя жлъчен спирт.

Дали отново обладан от мрак,

със смъртта ще заиграя нежен флирт?

Но ако някога отново бъда свой

и прескоча на душата своя погром -

ще мина и през студ и зной,

за да се върна с теб в своя топъл дом.