Oct 11, 2025, 10:45 AM

Дом

  Poetry » Love, Other
199 0 0

Дом

 

Макар и пуст, и вечно неоценен,

носталгични мисли влизат в мен със взлом.

И тъй далеч съм аз пленен -

тъгувам да се върна в своя дом…

 

Тъгувам да се върна в своя дом.

По прави улици нощеска да се влача,

самотно и неотразен като фантом,

да разкъсвам като фар в морето здрача.

 

Тъгувам да се върна в своя дом.

Да се разхождам под липи зелени.

Цветовете им да врят под жар котлон

за чая, споделен от теб и мене.

 

Далече съм и се треса.

И всички свои жалби да изсвиря,

сред милиони - пак ще те избера,

но дъното на чашката ще диря.

 

Бутилката, с грозен етикет,

съблазнително ме гледа със очи.

И аз в празна стая, гледащ клет -

душата пивка мойта скръб роди…

 

И жаден за дома оставам пак,

И жаден съм за тоя жлъчен спирт.

Дали отново обладан от мрак,

със смъртта ще заиграя нежен флирт?

 

Но ако някога отново бъда свой

и прескоча на душата своя погром -

ще мина и през студ и зной,

за да се върна с теб в своя топъл дом.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пресиян Кисьов All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...