Дом
Дом
Макар и пуст, и вечно неоценен,
носталгични мисли влизат в мен със взлом.
И тъй далеч съм аз пленен -
тъгувам да се върна в своя дом…
Тъгувам да се върна в своя дом.
По прави улици нощеска да се влача,
самотно и неотразен като фантом,
да разкъсвам като фар в морето здрача.
Тъгувам да се върна в своя дом.
Да се разхождам под липи зелени.
Цветовете им да врят под жар котлон
за чая, споделен от теб и мене.
Далече съм и се треса.
И всички свои жалби да изсвиря,
сред милиони - пак ще те избера,
но дъното на чашката ще диря.
Бутилката, с грозен етикет,
съблазнително ме гледа със очи.
И аз в празна стая, гледащ клет -
душата пивка мойта скръб роди…
И жаден за дома оставам пак,
И жаден съм за тоя жлъчен спирт.
Дали отново обладан от мрак,
със смъртта ще заиграя нежен флирт?
Но ако някога отново бъда свой
и прескоча на душата своя погром -
ще мина и през студ и зной,
за да се върна с теб в своя топъл дом.
© Пресиян Кисьов All rights reserved. ✍️ No AI Used