11.10.2025 г., 10:45

Дом

198 0 0

Дом

 

Макар и пуст, и вечно неоценен,

носталгични мисли влизат в мен със взлом.

И тъй далеч съм аз пленен -

тъгувам да се върна в своя дом…

 

Тъгувам да се върна в своя дом.

По прави улици нощеска да се влача,

самотно и неотразен като фантом,

да разкъсвам като фар в морето здрача.

 

Тъгувам да се върна в своя дом.

Да се разхождам под липи зелени.

Цветовете им да врят под жар котлон

за чая, споделен от теб и мене.

 

Далече съм и се треса.

И всички свои жалби да изсвиря,

сред милиони - пак ще те избера,

но дъното на чашката ще диря.

 

Бутилката, с грозен етикет,

съблазнително ме гледа със очи.

И аз в празна стая, гледащ клет -

душата пивка мойта скръб роди…

 

И жаден за дома оставам пак,

И жаден съм за тоя жлъчен спирт.

Дали отново обладан от мрак,

със смъртта ще заиграя нежен флирт?

 

Но ако някога отново бъда свой

и прескоча на душата своя погром -

ще мина и през студ и зной,

за да се върна с теб в своя топъл дом.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пресиян Кисьов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....