14 сент. 2013 г., 18:28  

Дом за окъснели птици 

  Поэзия » Другая
917 0 5

Аз оттогава много потъмнях.

Опразних се на пеперуди.

Прашец не ми остана подир тях.

И нещо някъде изгубих.

 

Във мен не кацат вече кораби.

Не чувам също тайни гласове.

Животът ми изчезна в много скоби.

И хоризонтът... спря да ме зове.

 

Не пия чай отвънка вече с вятъра.

Не знам какво си шепнат и тревите.

Със слънцето не съм добър приятел.

След дъжд сърцето ми не е измито.

 

Сега съм само прашна съборетина.

И бавно като есен остарявам.

Листата в мен не са пометени.

Не се опитвам, но забравям.

 

Мълча като пресъхнал кладенец.

Като за миг угаснали искрици.

Като гнездо, в което никой не остава,

освен случайни, окъснели птици.

© Тайна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??