Дом за окъснели птици
Аз оттогава много потъмнях.
Опразних се на пеперуди.
Прашец не ми остана подир тях.
И нещо някъде изгубих.
Във мен не кацат вече кораби.
Не чувам също тайни гласове.
Животът ми изчезна в много скоби.
И хоризонтът... спря да ме зове.
Не пия чай отвънка вече с вятъра.
Не знам какво си шепнат и тревите.
Със слънцето не съм добър приятел.
След дъжд сърцето ми не е измито.
Сега съм само прашна съборетина.
И бавно като есен остарявам.
Листата в мен не са пометени.
Не се опитвам, но забравям.
Мълча като пресъхнал кладенец.
Като за миг угаснали искрици.
Като гнездо, в което никой не остава,
освен случайни, окъснели птици.
© Тайна All rights reserved.
