20 мая 2008 г., 08:45

Дом за птици 

  Поэзия
832 0 13

 

 

Научих се да мразя силно,

докато обичах

             някой ден...

Намразих чувствата, от липса опарени.

Намразих и себе си в мрак вледенен.

 

Отучих се за миг да бъда силна -

разплаках и стопих леда,

проникнаха сълзи,

на капки, в тишината.

Където се роди айсбергът след мен.

 

Научиха ме да обичам силно,

така, както може само тишината -

да рисува чувства без думи обидни.

Заплаках, напоих с мечтите си земята.

Под мен роди се корен, от сълзите изплакан.

... И на дървото, много скоро, малка птица кацна.

 

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??