Дом за птици
Научих се да мразя силно,
докато обичах
някой ден...
Намразих чувствата, от липса опарени.
Намразих и себе си в мрак вледенен.
Отучих се за миг да бъда силна -
разплаках и стопих леда,
проникнаха сълзи,
на капки, в тишината.
Където се роди айсбергът след мен.
Научиха ме да обичам силно,
така, както може само тишината -
да рисува чувства без думи обидни.
Заплаках, напоих с мечтите си земята.
Под мен роди се корен, от сълзите изплакан.
... И на дървото, много скоро, малка птица кацна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
