20.05.2008 г., 8:45 ч.

Дом за птици 

  Поезия
951 0 13

 

 

Научих се да мразя силно,

докато обичах

             някой ден...

Намразих чувствата, от липса опарени.

Намразих и себе си в мрак вледенен.

 

Отучих се за миг да бъда силна -

разплаках и стопих леда,

проникнаха сълзи,

на капки, в тишината.

Където се роди айсбергът след мен.

 

Научиха ме да обичам силно,

така, както може само тишината -

да рисува чувства без думи обидни.

Заплаках, напоих с мечтите си земята.

Под мен роди се корен, от сълзите изплакан.

... И на дървото, много скоро, малка птица кацна.

 

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??