Дом за вечността

11 сент. 2019 г., 11:03

Поэзия » Другая

395 4 1

Дом за вечността

Без човешко същество,
топло и добро,
закъде сме на света?
Малък - липсва ли душата ни.
С душа - безкрайно вечен,
но с две - уханно светъл.
В облаци - малки шепи,
и с безсмъртни посоки.
Дъжда след вятъра.
Сърцето след бурята.
Очите след светлините.
Всичко е в нас.
Само ние бяхме
понякога.

Но намираме другите,
намираме себе си,
вълни на надежда,
изгрев над море,
блясък на сълзичка,
късче светлина,
вечност
в самота.

Търсим!
Вълните на
надеждата,
нашите вълни,
нашия човек.
С две ръце не може
да обхванеш вечността,
но две души могат:
да избегнат бягството,
да целунат бурята,
да се видят в очите си
и да бъдат.

Свързани произведения

vega666 (Младен Мисана)

2019-09-11T11:14:57+03:00

Да, две съзвучни души могат всичко и:

"да избегнат бягството,
да целунат бурята,
да се видят в очите си
и да бъдат."

Този твой стих, Йоана, е по-различен от останалите. Многопластов и оповестяващ съкровени истини! Колко си права, че:

"Без човешко същество,
топло и добро,
закъде сме на света?"

Толкова много поезия струи от редовете:

"Всичко е в нас. Само ние бяхме понякога.
...изгрев над море,
блясък на сълзичка,
късче светлина,
вечност
в самота."

И си много права, че:

"С две ръце не може
да обхванеш вечността,
но две души могат"

Пиши все така лирично и проникновено, за да ни радваш и възвисяваш душите ни чрез стиховете си!