Дом за вечността
Дом за вечността
Без човешко същество,
топло и добро,
закъде сме на света?
Малък - липсва ли душата ни.
С душа - безкрайно вечен,
но с две - уханно светъл.
В облаци - малки шепи,
и с безсмъртни посоки.
Дъжда след вятъра.
Сърцето след бурята.
Очите след светлините.
Всичко е в нас.
Само ние бяхме
понякога.
Но намираме другите,
намираме себе си,
вълни на надежда,
изгрев над море,
блясък на сълзичка,
късче светлина,
вечност
в самота.
Търсим!
Вълните на
надеждата,
нашите вълни,
нашия човек.
С две ръце не може
да обхванеш вечността,
но две души могат:
да избегнат бягството,
да целунат бурята,
да се видят в очите си
и да бъдат.
© Йоана All rights reserved.
