Моята първа момчешка мечта -

Домна се казваше, казваше тя.

Детската чиста, невинна душа

дъхаше сладко на горски цветя.

Минаха много години и аз

вече забравих лика й любим,

но ще си спомням до сетния час

нежно очите и погледа мил.

Все ще ме връща по пътя назад

скъпия спомен за Домна в мен -

в детството дето сияйно цъфтя

с пурпурен блясък момчешкия блян.

Няма я, няма я Домна сега -

в хладни прегръдки на черна земя

кротко почива, заспала е тя.

Броди кат ангел в небето сега

нейната чиста, невинна душа.

Много пътеки стояха пред нас,

всяка зовеше да тръгнем на път,

но ни житейският вихър студен

пръсна, отнесе в различни страни.

Своята радост да търсим сами,

всеки самичък по пътя трънлив.

Мойта захвърлих сред  мъртви скали

бавно да вехне в порив  мъглив...

Своето щастие срещна ли тя?

Пътят й кратък осеян ли бил

с цъфнали рози и свежи цветя?

Срещна ли, срещна ли някога тя

знатният принц от детския сън

или мечта й напразно умря

тихо с последният траурен звън.

Няма я, няма я Домна сега,

моята първа момчешка мечта.

Тихо замина незнайно кога -

в  мъртвата, черна - отвъдна земя...