15.11.2008 г., 20:50

Домна

699 0 1

Моята първа момчешка мечта -

Домна се казваше, казваше тя.

Детската чиста, невинна душа

дъхаше сладко на горски цветя.

Минаха много години и аз

вече забравих лика й любим,

но ще си спомням до сетния час

нежно очите и погледа мил.

Все ще ме връща по пътя назад

скъпия спомен за Домна в мен -

в детството дето сияйно цъфтя

с пурпурен блясък момчешкия блян.

Няма я, няма я Домна сега -

в хладни прегръдки на черна земя

кротко почива, заспала е тя.

Броди кат ангел в небето сега

нейната чиста, невинна душа.

Много пътеки стояха пред нас,

всяка зовеше да тръгнем на път,

но ни житейският вихър студен

пръсна, отнесе в различни страни.

Своята радост да търсим сами,

всеки самичък по пътя трънлив.

Мойта захвърлих сред  мъртви скали

бавно да вехне в порив  мъглив...

Своето щастие срещна ли тя?

Пътят й кратък осеян ли бил

с цъфнали рози и свежи цветя?

Срещна ли, срещна ли някога тя

знатният принц от детския сън

или мечта й напразно умря

тихо с последният траурен звън.

Няма я, няма я Домна сега,

моята първа момчешка мечта.

Тихо замина незнайно кога -

в  мъртвата, черна - отвъдна земя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...