10 апр. 2016 г., 00:49

Дон Жуан 

  Поэзия » Любовная, Философская
657 0 2
Изпий ме като чаша „Шардоне“,
но после ще повръщаш – от метил съм.
Прегръщаш, виждам, стария букет,
от евтини увехнали цветя,
откъснати небрежно от градината,
в която се разхождаш – „Заблуждение“.
Дори не помня как ти беше името,
но аз съм вече твойто вдъхновение.
Илюзии и изкривено зрение
на глупава жена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Все права защищены

-

Предложения
: ??:??