Нула (Емил)
17 5
10.04.2016 г., 0:49 ч.

Дон Жуан 

  Поезия » Любовна, Философска
534 0 2

Изпий ме като чаша „Шардоне“,

но после ще повръщаш – от метил съм.

Прегръщаш, виждам, стария букет,

от евтини увехнали цветя,

откъснати небрежно от градината,

в която се разхождаш – „Заблуждение“.

Дори не помня как ти беше името,

но аз съм вече твойто вдъхновение.

Илюзии и изкривено зрение

на глупава жена...

© Емил Всички права запазени

-

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Както казах веднъж, чета те с истинско удоволствие. Жалко, че много хора не могат да разберат мъдростта, която се крие в поезията ти. Женската глупост е безгранична, защото сме така суетни.
Предложения
: ??:??