Дон Жуан

Нула (Емил)
17 5

10 abr 2016, 0:49

Poesía » De amor, Filosófica

620 0 2

Изпий ме като чаша „Шардоне“,

но после ще повръщаш – от метил съм.

Прегръщаш, виждам, стария букет,

от евтини увехнали цветя,

откъснати небрежно от градината,

в която се разхождаш – „Заблуждение“.

Дори не помня как ти беше името,

но аз съм вече твойто вдъхновение.

Илюзии и изкривено зрение

на глупава жена...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Нула (Емил)

2016-04-10T23:00:57+03:00

Благодаря!
EvaFilth (Eva Filth)

2016-04-10T17:48:04+03:00

Както казах веднъж, чета те с истинско удоволствие. Жалко, че много хора не могат да разберат мъдростта, която се крие в поезията ти. Женската глупост е безгранична, защото сме така суетни.