Нула (Емил)
17 5
Apr 10, 2016, 12:49 AM

Дон Жуан 

  Poetry » Love, Phylosophy
622 0 2

Изпий ме като чаша „Шардоне“,

но после ще повръщаш – от метил съм.

Прегръщаш, виждам, стария букет,

от евтини увехнали цветя,

откъснати небрежно от градината,

в която се разхождаш – „Заблуждение“.

Дори не помня как ти беше името,

но аз съм вече твойто вдъхновение.

Илюзии и изкривено зрение

на глупава жена...

© Емил All rights reserved.

-

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря!
  • Както казах веднъж, чета те с истинско удоволствие. Жалко, че много хора не могат да разберат мъдростта, която се крие в поезията ти. Женската глупост е безгранична, защото сме така суетни.
Random works
: ??:??