Оглеждам се в дъното на чашата,
изморен, но Дон Кихот!
Застанал насред пашата
заобиколен от овчешки кикот.
Да си герой вече е безславно,
да си мъж- абсурдно е дори!
Във живота стана главно
да притежаваш хиляди пари!..
Справедливост, чест, достойнство-
това е вече старомодно!
Да имаш друго свойство
днеска май е по-угодно!...
И стоя във старите доспехи,
оцапан в кал, покрит с ръжда.
Мисля за миналите си успехи,
за щастие и мъничко човещина...
Но уви, времената май са вече други,
не съм на място в този свят!
Такива като мен са считани за луди
и обръщат го повече на бяг...
...
Но ето, че още съм изправен -
лудят във рицарски доспехи,
от какво ли съм направен,
че се надявам още на успехи?!
© Добромир Иванов Все права защищены