18 окт. 2023 г., 12:51

Дон Кихот

511 1 0

Оглеждам се в дъното на чашата,

изморен, но Дон Кихот!

Застанал насред пашата

заобиколен от овчешки кикот.

 

Да си герой вече е безславно,

да си мъж- абсурдно е дори!

Във  живота стана главно

да притежаваш хиляди пари!.. 

 

Справедливост, чест, достойнство-

това е вече старомодно! 

Да имаш друго свойство

днеска май  е по-угодно!...

 

И стоя във старите доспехи,

оцапан в кал, покрит с ръжда.

Мисля за миналите си успехи,

за щастие и мъничко човещина... 

 

Но уви, времената май са вече други,

не съм на място в този свят!

Такива като мен са считани за луди

и обръщат го повече на бяг...

...

Но ето, че още съм изправен -

лудят във рицарски доспехи,

от какво ли съм направен,

че се надявам още на успехи?! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...