Оглеждам се в дъното на чашата,

изморен, но Дон Кихот!

Застанал насред пашата

заобиколен от овчешки кикот.

Да си герой вече е безславно,

да си мъж- абсурдно е дори!

Във  живота стана главно

да притежаваш хиляди пари!.. 

Справедливост, чест, достойнство-

това е вече старомодно! 

Да имаш друго свойство

днеска май  е по-угодно!...

И стоя във старите доспехи,

оцапан в кал, покрит с ръжда.

Мисля за миналите си успехи,

за щастие и мъничко човещина... 

Но уви, времената май са вече други,

не съм на място в този свят!

Такива като мен са считани за луди

и обръщат го повече на бяг...

...

Но ето, че още съм изправен -

лудят във рицарски доспехи,

от какво ли съм направен,

че се надявам още на успехи?!