29 авг. 2025 г., 10:23

Дон Кихот

150 0 0

 

ДОН КИХОТ

 

Истинската поезия не може да съществува

без любовната връзка със Вечния Дух

и ако не сте гаджета в това Велико пътуване,

във вечното Сега и вечното Тук,

явно пишете някаква друга "поезия",

с други,някакви персонажи,

понесени на крилата на прозата

из сложно сюжетните й жанрове и етажи

и може би прекрасно се справяте,

а след време може да развиете 

качества на виртоозно майсторство

в писането на романи или на къси разкази,

но липсва ли оная нежност на тръпката

от спонтанността на компактната мисъл,

понесена от Урагана на чувствата-

изригваща,пламтяща,изгаряща,

разпенваща като младо вино кръвта,

за мен всичко останало просто е суета

и усилия пусти,отвени от вятъра.

Не претендирам,че мога да пиша

нито като едните,нито като другите,

нито дори като тия,които са по средата,

аз съм просто едно лудо Дуенде,

яхнало "сериозно" волния вятър

на Словото и Мисълта

и галопирам през Времето и Пространството,

защото просто не мога да спра,

да се радвам безкрай на живота

и докато от нейде не ме покоси мигът на Смъртта,

искам,да бъда на сто процента себе си-

без никакви маски и виагри

да изгарям в прегръдките на Любовта

и като върл почитател 

на всички Дулцинеи и Жулиети,

тръпнещ от помитаща страст,

в името на рицарската доблест и чест

със стойка могъщо изправена

върху "охранения" гръб на Росинанта,

с копието на Съдбата в "безпогрешната" си ръка

умирам от желание,да поведа магарето и Санчо

в най-лютата бран срещу всички вятърни мелници.

 

28.08.2025г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....