25 мая 2008 г., 01:07

Дон Кихот

1K 0 4
 

Дон Кихот

 

Къде избяга, скитнико, все вярващ,

нима отвя те вятърът далеч от тук?

Нима отиде си със теб надеждата,

без да я дариш с любов на някой друг?!

 

Къде изчезна, принце, с идеалите,

нима светът отнел ти е и тях?

Тежаха ти мечтите, спомените и желанията,

защото никой така и не повярва в тях!

 

Къде загина, рицарю, с достойнството,

нима убиха в теб дори и гордостта?

Неверници безброй, имащи нахалството

да се присмиват нагло на идеалите на лудостта!

 

Изчезна, рицарю, с вярата в доброто,

а бе единствен ти, щастлив от твойта лудост!

Дано роди се някога втори на земята,

някой, с твоите идеали и със твойта смелост!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...