25.05.2008 г., 1:07

Дон Кихот

1K 0 4
 

Дон Кихот

 

Къде избяга, скитнико, все вярващ,

нима отвя те вятърът далеч от тук?

Нима отиде си със теб надеждата,

без да я дариш с любов на някой друг?!

 

Къде изчезна, принце, с идеалите,

нима светът отнел ти е и тях?

Тежаха ти мечтите, спомените и желанията,

защото никой така и не повярва в тях!

 

Къде загина, рицарю, с достойнството,

нима убиха в теб дори и гордостта?

Неверници безброй, имащи нахалството

да се присмиват нагло на идеалите на лудостта!

 

Изчезна, рицарю, с вярата в доброто,

а бе единствен ти, щастлив от твойта лудост!

Дано роди се някога втори на земята,

някой, с твоите идеали и със твойта смелост!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...